Сеговия, Испания

Сеговия (Segovia) не е първият град, за който си мислите, когато планирате пътуване до Испания.

Въпреки това, градът е симпатично малък (около 50 хил. души), с дълбоки исторически корени, и поради тази причина може да предложи любопитни преживявания за няколко дневен престой. Разположен е на около 90 км. северозападно от столицата Мадрид.

Градът е основан през първи век от новата ера от римляните, което го превръща в един от първите римски градове на Иберийския полуостров. След продължило два века нашествие на маврите, в края на XI век градът е превзет от крал Алфонс VI Кастилски и превърнат в кралска резиденция.

Днес Сеговия (Segovia) е столица на автономна област Кастилия и Леон.

Обграден със стени, построени през VIII век, Старият град на Сеговия (Segovia) е разположен на дълъг и тесен хълм. Включен е в списъка на ЮНЕСКО за световно историческо наследство.

Имах шанса да посетя града през м. май, когато по традиция при нас времето е дъждовно (в чест на абсолвентите). Очакванията ми бяха, че тук температурите ще са значително по-високи, но се оказа, че не е така – и като температурен обхват, и като валежна обстановка. Това от друга страна си беше чист късмет, защото времето беше прохладно и заради това изключително подходящо за разходки и разглеждане на забележителности. За наситените цветове и драматичните облаци по пейзажите да не говорим J

В Сеговия, като малък испански град, и без да е изключение за Испания като цяло, говорещите английски език не са никак много. Това може да вкара нашего брата туриста в известни затруднения, тъй като получаването на практическа информация не само на улицата, но и в хотелите и местата за хранене, изисква въображение и активно използване на езика на тялото. В хотелската стая надписите по указателните табелки са преди всичко на испански, следвани от италиански, немски и френски, и едва към края, ако изобщо го има, идва английският език. Което ясно говори и за националността на преобладаващите групи туристи. В статистиката, разбира се, не слагам китайските туристи, които и в най-забутаното кътче на света преобладават като брой туристи.

Как пътуваме

Най-лесният начин да стигнете до Сеговия (Segovia) е през Мадрид, като има много директни полети до Мадрид от цяла Европа. Възможни опции от София са България Еър, Райън Еър, или комбинация от двете, както беше при мен. Името на летището в Мадрид е Адолфо Суарес Мадрид-Барахас (Adolfo Suárez Madrid-Barajas).

Когато пристигнете на летището, имате две възможности:

  • Вземате такси до Централна жп гара Мадрид Чамартин (Madrid Chamartin). Цената е 30 евро, а колко време ще отнеме зависи от трафика, приблизително 15-20 минути.
  • Използвате испанската железопътна компания RENFE, която свързва летището Мадрид-Барахас с Централната жп гара чрез влаковата мрежа "Cercanías" - линия C1. Влак може да се хване от терминал Т4, етаж -1 (има безплатен автобус между терминалите) и се нарича Aeropuerto T4. Цената е 2,60 евро. Можете да купите еднопосочен билет от автоматите. На всеки половин час има влак.

Когато стигнете на Централна  жп гара Chamartin, постоянно има TGV влакове, които пристигат в Сеговия (Segovia) за около половин час. Можете да си купите билети от следния уебсайт: http://www.renfe.com/

Препоръчително е да купите билетите предварително, тъй като не винаги има свободни места. В информационното бюро можете да промените часа на тръгване, ако се налага. Сайтът е на различни езици. В зависимост от вида на влака цената на билета варира около 20-50 евро.

Железопътната гара в Сеговия се нарича Сеговия-Гуомар (Segovia-Guiomar).

Препоръка за хотел

Аз лично имам опит с хотел EUROSTARS PLAZA ACUEDUCTO и с чисто сърце мога да го препоръчам. Както показва и името на хотела, намира се точно до основната забележителност на града – Акведукта. Едноименният площад е удобна отправна точка за разходки из стария град.

Цената за една нощувка в индивидуална стая (закуска, включен wi-fi) е 68 евро и 87 евро за двойна стая с включен ДДС.

Как да стигнете до хотела?

След като слезете от влака, имате отново две възможности:

  • Вземате такси до хотела, който е в центъра на града. Цената е от 8-10 евро и отнема по-малка от 10 минути.
  • Вземате автобус, линия 11, до последната спирка (името на спирката е Plaza Artillería). Можете да закупите билет в автобуса. Цената е 2 евро (единичен билет), а необходимото време 10 минути. Можете да проверите графика на автобуса на следните Интернет адреси:

http://segovia.avanzagrupo.com/mapas-de-lineas-y-horarios/lineas/linea-11

http://segovia.avanzagrupo.com/images/pdf/horarios11.pdf

Има още един автобус, линия 12, с последна спирка на автогарата, която е на около пет минути пеша от хотела.

Испанската кухня

Вероятно националните червени и бели вина, сангрията и хапките тапас не са тайна за никого. Местата, на които се предлагат, са многобройни, разположени направо на тротоарите и многобройните площади и площадчета от различен калибър.

Останахме озадачени от времевия диапазон за предлагане на сготвена храна. Както се оказа, голяма част от местата за хранене (mesón, буквално хан, гостоприемница или староприемница) са отворени единствено през деня, обслужват изнесените навън маси, където туристите и местните се възползват от топлите лъчи на слънцето, а след 19.00 часа вечерта приключват работа.

Остава една друга категория ресторанти, които предлагат вечеря вътре в помещенията, в малко по-луксозна обстановка. Бяхме учудени, че за да ни настанят за вечеря, в повечето случаи трябваше да чакаме до 19.00 часа, а за някои до 20.30 часа. За хора, които след обяда са имали възможност да се възползват от местната сиеста, това може би е нормално, но за нас беше прекалено, особено след пътуването и почти целодневното обикаляне по древния камънак.

Както и да е, в търсене на отворен ресторант, часът наистина стана 19.00 часа и ние се намерихме пред поредното заведение. Не ни трябваше още много време, за да решим да влезем и да опитаме храната. Имахме късмет. И като обстановка, и като обслужване, това се оказа най-доброто място за храна, което видяхме до момента.

Испанската кухня, в това число предлаганата в Сеговия (Segovia), е известна с някои традиционни ястия. Между тях няма как да пропуснем:

  • чоризо (chorizo). Пикантен колбас (наденица) от свинско месо, с червен пипер като основна подправка, който придава на колбаса специфичен вкус и червеникав цвят;
  • картофени крокети (croquetas de patata);
  • картофена тортиля (tortilla de patatas). Тортиля де пататас е едно от най-простичките и вкусни ястия в испанската кухня и задължително присъства в тапас менюто на всеки испански бар;
  • испанска кървавица (morcilla). На вкус е подобна на българската кървавица. Беше ни поднесена на малки добре изпечени сочни парченца върху брускета, овкусена с масло и парченце печена чушка;
  • хамон серано (Jamón serrano). Представлява сурово-сушена испанска шунка, приготвена от заден или преден бут на прасе. Обикновено се поднася за консумация нарязан на тънки резени, подобно на италианското прошуто. Висящите от тавана хамони са често срещана гледка в магазините за деликатеси и ресторантите, както и направо на тротоарите пред тях.
  • гаспачо (gazpacho) – Студената доматена супа, в нашия случай поднесена в миниатюрно малки чашки, е запазена марка на Испания;
  • тапас (tapas и pinchos). Хапки, приготвени по разнообразен начин, например с две половинки чери домат, между които са подредени парче консервирана краставичка (екстремно солена и кисела, но въпреки това приятна на вкус в поднесената комбинация) и сирене; или парче ананас, топче моцарела и скарида; и още други и други…

Не можем да забравим също за яхнията от боб с месо (Fabada Asturiana) и пълнените чушки. Както виждате, испанската кухня не е особено суфистицирана, но за сметка на това е насищаща (меко казано).

Изглежда, че печеното прасенце (Segovian suckling pig) също има специално място в сърцата на испанците в този район. Над вратата на почти всеки ресторант има малка статуйка на въпросното, удобно полегнало в плато за сервиране, ясно показващо какъв е акцентът на главния готвач на заведението. Пече се в специални уреди в продължение на между два и три часа и се поднася покрито с фина препечена коричка, пазеща аромата на крехкото месо.

В ресторанта, който избрахме за вечеря, печеното прасенце вървеше в комбинация с тържествена церемония. Представител на местния орден направи специално освещаване на падналите в жертва сукалчета, при това с изключително сериозен тон, което на нас ни се стори малко комично. С резки движения и с помощта на голяма чиния официалното лице разряза на части прасенцата, и с добре тренирано движения счупи чинията в земята. Наистина много драматично.

За няколкодневния ни престой имахме шанса да опитаме основната част от изброените по-горе персонажи. Трябва с ръка на сърцето да кажа, макар да не съм горещ привърженик на месото, че всичко беше много вкусно, поднесено с много внимание към детайла. Освен поръчаната храна, се сервират добавки като пресен хляб и брускети в началото, кафе и ликьор след десерта, които наистина правят храната неповторимо удоволствие и добавят към усещането за Испания.

Забележителности, които не можем да пропуснем

Aqueduct

Акведуктът на Сеговия е един от най-невероятните шедьоври, които римляните оставят в наследство. Носи се легенда, че символът на града е построен от дявола.

Точни данни липсват, но се твърди, че Акведуктът е построен през първи век от новата ера, като през вековете остава почти непроменен. Шедьовър на хидротехническото инженерство, той е построен с огромни блокове гранит от планината Гуадарама на основата на метода "hueso", което означава, че между камъните няма бетон или хоросан. Те поддържат равновесие, като използват гениален тегловен баланс. Акведуктът е обявен за "Monumento Nacional" (Национален паметник) през 1884 г. и паметник на световното наследство през 1985 г.

Общата дължина на Акведукта, от началната точка в планината Сиера де Гуадарама (The Sierra De Guadarrama Mountains) до Сеговия, е 14,965 метра. Състои се от 166 арки, а най-високата му точка е 28,10 метра.

Catedral de Nuestra Señora de la Asunción and San Frutos

Катедралата е построена в периода 1522–1577 г. в късен готически стил с доброволния труд на жителите на града.

Alcazar

Силуетът на замъка наподобява въображаем кораб, издигнат на мястото, където реките Ересма и Клеморес се сливат. Пред него е разположен красив парк с паметник на героите от испанската война за независимост.

Замъкът е построен върху останките на римска крепост. Заобиколен е от дълбок ров и в него може да се влезе единствено през подвижен мост.

San Martin Church

Коментари

коментари