Какъв хубав камък…
Пастелна земя с цветове умълчани. Полета разтребени. Кротки поляни. Кафяво, прошарено. Шипки и сламки. И пътища като напукани рамки. Това е спокойствие. Не е умора. Картина, приятно лишена от хора. Току под небето – резка в акварела – баири от синьозелена дантела. И точно до пътя – подробност последна –…