Тетевен и районът на Тетевенския Балкан могат да предложат много възможности за приятно изкарване на свободното време и „зареждане на батериите“ сред природата. Точно това решихме да направим и ние в един от най-приятните септемврийски дни. Късметът ни се усмихна с топло и тихо време, в което слънцето и облаците предложиха мека пречупена светлина, идеална за снимки.
Тетевен
Тетевен е разположен в полите на две планини, между северните склонове на Златишко-Тетевенската планина и южните на Васильовската. Градът е заобиколен от върховете Острич, Петрахиля, Червен, Трескавец и Вежен. Разположен е по течението на река Вит.
Не са случайни думите на Иван Вазов „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец за майка България“.
GPS данни на маршрути в парков участък „Тетевен“ на НП „Централен Балкан“
Взехме решение за пътуването в неделя сутринта и тръгнахме не много рано - около 9.30 часа. Денят се очертаваше изключително приятен (за разлика от предходните два почивни дни) и много искахме да сменим градската среда с вече обагрената в различни цветове есенна гора.
Тръгнахме без твърди планове, бяхме чували за връх Острич и еко-пътеката, която води до него, както и за водопадите около Тетевен. Знаехме също, че Гложенският манастир е наблизо. По пътя с помощта на картата и GPS-а намеренията ни се избистриха.
Магистрала „Хемус“ остана зад гърба ни при изхода за Ябланица, веднага след което поехме пътя надясно в посока Тетевен. Разклонът за
Гложенски манастир Св. Георги Победоносец
всъщност не е в Гложене, а от село Малък Извор, приятно балканско село, криволичещо покрай пътя нагоре в планината. Селото е живо и пъстро, хора млади и стари щъкат нагоре-надолу, всеки по делата си. Пътят за манастира е обозначен на няколко места и вероятността да го пропуснете е малка.
Манастирът е на общо 7 км. от разклона на главния път за Тетевен, и на 4 км. от село Малък Извор. Бавно се минават тези 4 км. Все пак говорим за „еднолентов път с двупосочно движение“, каквато е ситуацията с много планински дестинации. Завоите на много места са остри и усойни, а наклоните поставиха на изпитание малкия ни градски автомобил. Но бавничко и с търпение нещата си идват на мястото. Като наближи 11.00 часа вече бяхме на паркинга до манастира.
Малко практическа информация – паркингите са два, вероятно в празнични дни посетителите са доста. Таксата за паркиране е 2 лв. Информация за това ни даде продавачката на една от сергиите, на която се оказа, че трябва да платим. Върна рестото, заедно с касова бележка. Наоколо хората са гостоприемни, предлагат обичайните сладка от планински плодове, Ябланишка халва, вина и ракии от местни сортове грозде и билки, варена царевица и сувенири.
Продължихме към манастира – красива добре поддържана сграда, до която бяха разположени още гостоприемница (обядът тъкмо беше готов и се носеше ухание на бобена чорба и скара), манастирска магерница, музеи с експозиции, посветени на Дякона и Васил Друмев.
Според поверието, старото име на село Гложене било Чирен пазар и селото се е намирало на около един километър от днешното село - на левия бряг на Вит. Сегашното село според поверието е основано от киевския княз Глож, който получил това място от цар Иван Асен II. Тук князът построил малка крепост и манастир, посветен на Св. Преображение.
Казват, че Гложенският манастир е един от най-интересните старопланински манастири. За разлика от останалите, той не е закътан в пазвите на планинските вериги, а е кацнал на висока каменна тераса, отделена от околностите със стръмни скатове и отвесни скали.
Тунелът, т. нар. "Просечник", изсечен в скалата, през който единствено може да се достигне до терасата.
Сегашната църква е построена през 1931 година.
Манастирът се слави с храмовата си икона "Св. Георги Победоносец", която според сказанието е донесена от княз Глож от Киевско-Печорската лавра.
Гложенският манастир е средище на революционна дейност. Един от игумените му - Хаджи Евтимий Симеонов от Сопот е доверен човек на Васил Левски, който винаги намира приют в манастира. Скривалището му е запазено и до днес.
Запалихме по свещичка за здраве и дълголетие и се отправихме към следващата точка в програмата
Връх Острич над село Бабинци
Върнахме се на главния път за Тетевен. Пътят обратно ни се стори много по-лесен, макар че движението в двете посоки вече беше по-натоварено. Минахме през Гложене. Разклонът за село Бабинци е вляво, след Полатен (квартал в началото на Тетевен), непосредствено преди каменния надпис „Тетевен“, но внимавайте, защото табелката е малка и се забелязва в последния момент. Стана ясно, че в Тетевен табелите не са на почит (което съвсем не е изключение). В подобни случаи е добре GPS-ът да ви е под ръка, като ние за по-сигурно го комбинирахме и с питане на случайни минувачи.
Поехме нагоре, отново по остри завои и стръмни наклони. Бабинци е на 8 км. от разклона. Отново е пълно с хора, млади и стари. Големият брой тежкотоварни машини, някои натоварени с дървесина, свидетелстват, че основен поминък на голяма част от хората от района е дърводобивът и дървопреработването.
От кога не бяхме виждали деца да играят с топка на улицата! … отминали времена, днешните градски деца не свалят поглед от компютрите и таблетите, а в селата деца почти няма…
Селото е с една главна улица. Минахме покрай училището и спряхме на нещо като обръщало до селския магазин. Насядалите на кафе и бира ни загледаха очаквателно и на поздрава за добър ден приветливо отговориха. Не бяхме новост за тях. Оказа се, че публикациите в медиите вършат работа и еко-пътеката е известна дестинация. Местните знаеха защо сме там и бяха готови да съдействат с информация:
„тук можете да си оставите колата“
„пътеката тръгва от училището“
„обадете се първо на кмета и вземете ключа за параклиса“
„не се плашете, пътеката е хубава и има места за почивка“
… – все полезни неща, които ни свършиха чудесна работа.
Действително, пътеката тръгва от училището (нова или обновена сграда – плод на добре усвоено европейско финансиране), а точно срещу него е къщата на кмета. Посрещна ни китно, направено с вкус дворче. Жената на кмета се извини, тъкмо били извадили картофите, но ей сега ще ми даде ключа за параклиса. Всъщност, оказа се, че въпросният ключ спокойно си виси на една греда и можем и сами да си го вземем. Предупредиха ни, ако на връщане няма никого, да го оставим на същото място, а ако случайно срещнем друга група туристи по пътеката, да им го предложим на тях. Няма скрито-покрито. Всички са добре дошли на светото място.
Тръгнахме по пътеката към върха - един от най-известните върхове около град Тетевен, с височина 1069 м. Конусовидната му форма наподобява тази на вулкан и дава името Острич.
Пътеката е добре оформена, с беседка и места за почивка, даже си има място за тоалетна. За всичко е помислено. Разстоянието не е голямо, минава се най-много за половин час с почивките и паузите за снимки. Въпреки това, полегатите склонове във всички нюанси на зеленото на фона на отдалечените сини скатове на Стара планина са изкушение да прекарате тук много повече време.
Още в самото начало видяхме лилавите свещички на есенния минзухар.
Точно на върха е издигнат малък параклис "Покров Богородичен". Полюбувахме се на гледките от всички страни и влязохме вътре да се поклоним пред иконите. На връщане чинно заключихме и тръгнахме по обратния път.
Пътят за водопадите
започва от срещуположния край на Тетевен, което отново подложи на изпитание възможностите ни да се ориентираме без табели. За сметка на това, в града живеят любезни хора, които вече са придобили навици на екскурзовод – получихме подробни обяснения как стъпка-по-стъпка да стигнем до водопадите.
След третия „железен“ мост виждаме място за паркиране и познатите сергии, от които започва еко-пътека „Под пръските на водопада“ и водопад Скока. Мястото е изключително живописно. Река Козница, която по това време на година (края на лятото и преди есенните дъждове) не е много пълноводна, е издълбала скалите, а камъните и дърветата в съседство са обрасли с мек тъмнозелен мъх. Лъчите на следобедното слънце засилват още повече чувството за мистичност.
Гората е покрита от зелено було и воал от светлина.
Призрачно...
Мистично...
След около 20-минутна разходка виждаме водопад Скока, който се намира в самия край на малък каньон в дефилето на реката. Той е с височина 15 метра и е основният от т. нар. Тетевенски водопади. Другият водопад е Пръскалото и е по-висок – около 50 метра, но е непостоянен и може да се види само през пролетта и след обилни дъждове.
Общата дължина на пътеката, която тръгва от централната част на града, е 4 км. (преход от около 2 часа пеша), от които 3,4 км. обаче са асфалтов път, а по останалите 600 м е еко-пътеката. По продължение на пътеката са изградени маси и пейки, а до самия водопад има заслон с огнище, което прави мястото подходящо за пикник.
