Канарски острови. Лансароте: част 5

Насочваме се към Ариета (Arrieta)– малко селце в североизточната част на острова, известно с музея (разбирай магазина) на Алое Вера (по обясненията на Тони традиционно производство за острова, когато е на сухо от дълго време растението придобива бледо лилав цвят, но е все още живо) и червената къща (за разлика от всички останали, които са бели).

Къщата е изградена по поръчка на богат собственик на брега на морето, така че болната му от туберкулоза дъщеря да чувства облекчение. Архитектът е използвал като модел една от къщичките-играчки на момичето – нестандартно за времето си от преди стотина години начинание. В момента къщата и градината към нея са много добре поддържани, макар да не се забелязват собствениците, а само работници по поддръжката. Тревата е зелена, райграс, необичайно решение, тъй като изисква редовно поливане, което за стандартите на острова е скъпа поддръжка, а самата къща се пребоядисва в червено всяка година. Фарът на селото се намира точно пред червената къща. Между тях е направена мини дига, която позволява образуването на нещо като естествен басейн на малкия плаж – приятно място за слънчеви бани. През декември обаче не е най-подходящият момент за това.

Всъщност, посещението на Канарските острови е най-подходящо през септември и октомври. Лятото е прекалено горещо, останалото време – прекалено ветровито. На практика, вятърът е с постоянно присъствие през цялата година, при нашето посещение е доста силен, до ураганен. Все пак става дума за малка шепа земя, захвърлена в Атлантическия океан.

От Тони разбираме, че недвижимостите на острова са доста скъпи за придобиване – къща в града с 20-тина кв. метра градина струва от порядъка на 200 хил. евро (!), а наемът за апартамент в столицата Аресифе например е около 800 евро (120 хил. евро покупка). Колкото по-голяма е градината, и колкото по-близо до плажовете е имотът, толкова по-висока е цената му.

Запътваме се към северното крайбрежие. Тук е една от най-известните на острова платформи (Mirador del Rio), от която гледката към близкия остров Грачиоза е невероятна.

Следваща спирка – старата столица Тегизе. Пътят е стръмен. Оказва се, че най-високата точка на острова е на не повече от 670 метра надморска височина. Въпреки това, пътят прилича на серпентина. Отбиваме се до крайпътен ресторант с паркинг и панорамна гледка към така наречената долина на Хилядата палми. Мястото наистина е забележително – открива се страхотна гледка, за да се полюбуваме на която обаче трябва здраво да се застопорим до някое от предпазните колчета. Както Тони разказва, дори триподите хвърчат под упорите на вятъра.

Влизаме в Природния парк на вулканите, достъпът до който е свободен (за разлика от статута на Националния парк Тиманфайя). Има пътека, която води до кратера на един от вулканите, където може да се надникне в 400-метровата му паст.

Обградени сме от лава – черна, вкаменена в различни форми, както е текла по склона или както са хвърчали камъните от горещата паст. Лунен пейзаж. Докато лавата е текла по склона са се образуват балони, някои от които доста големи. След десетки години, когато покривът на някой от тези балони се счупи под напора на времето, се образува пещера, или при по-малките екземпляри – пространства, в които местните засаждат дървета, поставят пейки и масички и се превръща в защитено от вятъра място за почивка.

Островът е почти плосък, издигат се само куполите на кратерите. Става ясно, че всеки остров от архипелага има свой специфичен облик и въпреки, че са толкова близо един до друг, всъщност са много различни. Тенерифе, например, е най-известната туристическа дестинация и на него могат в един и същ момент да се видят четирите сезона. На Тенерифе е и най-високият планински връх на Испания – 3718 м. надморска височина. Характерен за всички обаче е вятърът.

В подножието на вулканите успяваме да намерим оливин (наименование за минерала, срещан в природата), познат още като перидот (преобладаващия термин за скъпоценната му разновидност в английско- и немскоговорящите държави) или хризолит (разпространено наименование в Източна Европа) – полускъпоценен камък, от който местните правят красиви накити. Оливинът тук се е образувал при кристализирането на магматичните скали. Най-разпространен, разбира се, е вулканичният камък – може да се купи и в България, но тук се намира в естествена среда.

Следваща спирка Lа Geria – основният лозарски район на Лансароте, обявен за защитена територия – още една от странностите на острова. Известна винена дестинация и задължителна част от туристическите маршрути. Лозята представляват поредица от дупки в земята с около 1-2 метра дълбочина и 4-5 метра диаметър, във всяка от които местните засаждат по една лоза от сортовете Malvasia, така че да са защитени от вятъра. Лозите се гледат ниско по земята, не се вдигат на колове. В по-нов вариант дупките са заградени от трите страни от ниска стена от вулканични камъни. Невъзможно е за механизация, обработката е единствено на ръка. Очевидно, че прибирането на реколтата е наистина тежко занимание за местните. Такива съоръжения могат да се видят и по външната стена на вулканите. А там, където кратерите са по-плитки, и в самите тях. Истински лунен пейзаж.

Гроздоберът приключва до края на август, което не ни даде възможност да се насладим истински на контраста между златно-зеленото на растенията и черното на земята. По-късно, по време на пътуването ни през острова видяхме по-съвременно изглеждащи лозя – дълги редове с издигнати стени от вулканичен камък между тях, или даже вдигнати на колове, които вероятно по този начин са по-изложени на вятъра.

Винарната, която посетихме, е разположена в стара къща, отворена безплатно за посещение. Предлага се дегустация срещу 1 евро на проба. Бялото вино е традиционно. Предлагат се три варианта – няколко степени на сладко вино, полу-сухо и сухо. Произвеждат червено вино по нов, експериментален начин. Технологията е привнесена от Тенерифе, но са направени и някои подобрения. Разказаха ни, че в същия ден са били домакини на тв-екип, заснел репортаж за нововъведението.

Коментари

коментари

Фотосафари с Тони (2)

Коментари