Kobenhavn
Копенхаген не беше целта на моето пътуване. Само минавах на път за Кристианщад в Швеция. Въпреки това реших да направя всичко възможно и да планирам пътуването си така, че да имам максимално много време и за основните забележителности на Копенхаген. Успях да докарам това „максимално много време“ до един ден, разделен на половинки – следобеда след пристигането ми, и предобеда на следващия ден.
Знам от сигурен източник J, че скандинавските страни са мечтана дестинация за много хора. Всичко, което сме чували и чели за тях, е все привлекателно – атрактивна природа, висок стандарт на живот, социални икономики, развити демокрации, щастливи хора. В последното успях да се убедя от първа ръка, независимо от изключително краткия ми престой.
Преди пътуването отделих достатъчно време за планиране, тъй като знаех, че времето ми е ограничено, а исках да посетя възможно най-много места в Копенхаген, Кристианщад и Малмьо. Мисля, че успях и че усилията ми не бяха напразни.
Оказа се, че всички сайтове от типа „visit Sweden“ препоръчват Копенхаген, датската столица, като най-леснодостъпната отправна точка за посещение на Швеция. При избора на авиокомпания унгарската нискотарифна Wizz Air се оказа без алтернативи –директен полет София-Копенхаген в пет дни от седмицата (говорим за м. май 2018 г.) и поносима цена, на фона на най-малко две или три прикачвания, целодневно пътуване и високи цени, предлагани от редовните авиокомпании. Полетът трае приблизително 2 часа и 20 минути.
Предимствата на скандинавските страни имат своята цена. С това са се съобразили властите в Копенхаген, като са създали редица улеснения за туриста. Едно от основните такива е cOPENhagen Card (на много места може да се срещне този начин на изписване и то не е случайно) (https://copenhagencard.com/ ). Картата има собствен сайт, от който може да бъде закупена предварително по Интернет, и аз реших да се възползвам от тази възможност, за да не губя време на място. Цената беше 54 евро за 24 часа.
Вариантите са четири – за 24, 48, 72 или 120 часа. За деца до 9 години, придружаващи възрастен, е безплатно. Деца на възраст между 10 и 15 години получават карта на по-ниска цена. При закупуване на картата се посочва точния (до час) период, когато ще се използва, а заверяването на картата, така че да стартира използването й, става в първия посетен обект.
Аз заверих моята карта на бюро Информация при пристигането ми на летището в Копенхаген, като представих електронния формуляр. Срещу него получих самата пластика, както и малка книжка-упътване относно:
- всички 86 безплатни обекти (включително парка Тиволи, аквариумът Den Blå Planet, музеи, дворци, атракциони и други) с подробно описание, работно време и Интернет адрес за повече информация;
- описание на градския транспорт (автобуси, влакове, метро) не само в града, но и в околностите, който също е безплатен;
- както и информация за обектите (включително места за хранене и забавление), които предлагат отстъпки на притежателите на картата.
Веднага се възползвах от новото си притежание като взех влака от летището до Централна гара, в близост до която бях избрала хостел.
В упътването изрично е посочено, че Copenhagen Card не може да се използва на територията на Швеция. Звучи логично, но само на пръв поглед. Границата между Дания и Швеция е само на картата и не присъства в ежедневието на хората тук.
Ето само няколко примера:
В България бях обменила шведски крони (1.00 BGN за 5.00 SEK), но нямах в себе си датски крони (1.00 BGN за 3.81 DKK). Веднага, след като пристигнах на Централна гара, реших да си купя билет за влака до Кристианщад през Малмьо, за да съм сигурна, че на следващия ден имам осигурен транспорт до Швеция.
Все още бях под напрежение – умората от пътуването, ново място и прочие, та изобщо не се замислих, че не разполагам с местна валута. Смело, гледайки какво правят околните, се опитах да си купя билет от поставените навсякъде автомати. Не ми се получи нито от първия, нито от втория опит. Реших, че аз не правя нещо както трябва и потърсих билетна каса. Жената на касата прие едрата банкнота шведски крони, като само уточни, че може да ми върне рестото в местни датски крони. В първия момент не разбрах защо ми го казва. Тя повтори, и едва тогава осъзнах, че се опитвам да пазарувам в Дания с шведски крони! Както по-късно установих, това се оказа възможно и в много други обекти в Копенхаген.
Изглежда двете богати скандинавски държави бяха изградили свой собствен валутен съюз, който почиваше на естествената основа на силно развитите им икономики и на демократичните им общества, а не беше изкуствено създаден като еврото. Тук местната валута се цени и няма публичен дебат за включване в Европейския валутен съюз и присъединяване към еврото. Освен това, датските монети са направени с много внимание към детайла – с формата и дизайна си имат вид на истинско съкровище -J.
Усетих същото единение и по пътя обратно от Малмьо до летището на Копенхаген. Влакът беше пълен с хора. Пътуващи по това направление има по много и по всяко време, кой по работа, кой на разходка. Никой не мина да провери не само паспортите ни (все пак пресичаме държавна граница, макар и в рамките на Шенгенското пространство), но и билетите ни. Въпреки това, сигурна съм, че не е имало гратис.
Хостелът
По време на това пътуване не ми беше за първи път да ползвам услугите нито на Booking.com (https://www.booking.com ), нито на Hostelworld.com (https://www.hostelworld.com ), нито на Airbnb.com (https://www.airbnb.com ). Интересното в случая беше, че успях да комбинирам и трите платформи J. В Копенхаген запазих стая в хостел, в Кристианщад се доверих на частна квартира, а в Малмьо избрах хотел. За втората и третата опции ще разкажа в следващия пътепис.
Хостелът, на който се спрях в Копенхаген, беше Annex Copenhagen. Намира се буквално на не повече от десетина минути пеша от Централна гара, което е много близо и до една от основните забележителности – парка Тиволи, и също до центъра на града. Описанието на хостела в платформата е абсолютно точно – чисти стаи с мивка и телевизор (макар и малки, но кой се настанява в хостел, за да стои по стаите..), достъп до Интернет, усмихнат и любезен персонал. Избрах самостоятелна стая. Освен възможността за настаняване в общи спални (което е по-обичайния вариант за хостел), общи са и баните и тоалетните, но са достатъчно на брой, така че не съм имала притеснения. Рецепцията работи без прекъсване.
На картата по-долу ясно се вижда местоположението на хостела, непосредствено до него Централна гара, следва паркът Тиволи, и нататък – пешеходната улица с редица забележителности, каналите с отправни точки за разходка с лодка, и накрая статуята на Малката русалка. И през цялото време – магазини, места за хранене, кафенета, туристически магазинчета.
Какво успях да посетя
През очите на туриста Копенхаген (1,2 млн. души) е изключително красиво и зелено място, с приятна атмосфера, спокойни и усмихнати хора. Не случайно Копенхаген е обявен за зелена столица на Европа за 2014 г. През 2008 г. е обявен за най-добрия град за живеене в света, а по инфраструктура попада на трето място след Сингапур и Мюнхен.
Както се очаква, преобладават велосипедите като средство за придвижване, а инфраструктурата за тях е на ниво. Млади и стари, родители и деца – няма ограничения. Давам си сметка, че точно така се формира поведение, което е природосъобразено и с уважение към средата, която обитаваме. И това става възможно с усилията на всички – общината си е свършила работата и е създала възможности, а жителите ги използват по подобаващия устойчив начин. В крайна сметка, всички печелят.
Увеселителният парк Tivoli Gardens е едно от задължителните места за посещение в Копенхаген. Почти неочаквано попаднах пред вратите му още в началото на разходката си. Не се наложи да заплащам таксата от 120 DKK, тъй като входът е безплатен за притежатели на Copenhagen Card.
Посетителят има усещането, че е попаднал в рая – красиви градини с цъфнали цветя и дървета; зелени поляни, удобни за пикник и игри; езеро с патици и лодки; богато разнообразие от места за хранене, подходящи за всеки вкус, атракциони за малки и големи – Театър на пантомимата, концертна зала и други.
Не случайно от създаването си през 1843 г. паркът е предпочитано място за почивка от жителите и гостите на града. Казват, че Ханс Кристиян Андерсен често е посещавал градините.
Тук човек може да прекара целия ден без да се усети как минава времето. За съжаление, не разполагах с много време и след около двучасова обиколка продължих към центъра.
Не беше трудно да стигна до един от каналите, следвайки Стрьогет (Strøget) (1,1 км.), считана за една от най-дългите търговски улици в света, която всъщност обединява пет отделни улици и три площада.
Тъкмо навреме за отварянето на музея на Световните рекорди на Гинес. Музеят в Копенхаген е част от франчайзинговата верига на компанията Гинес и представя тематични изложби по едноименната книга.
Стрьогет започва от централния кметски площад на запад (в близост до Централна гара), където е разположена сградата на Кметството, и стига до новия кралски площад на изток (Kongens Nytorv).
Кралският площад е най-големият в датската столица. Построен е от Кристиан V през 1670 г. като част от разрастването на града. Това довело до преместването на градския център, който по това време се намирал около средновековния пазар в областта на Gammeltorv, в посока новия кралски площад, заобиколен от паркове – концепция, вдъхновена от градското планиране в Париж през 17-ти век.
Днес непосредствено до площада са разположени Кралският датски театър (1874); дворецът Charlottenborg (1671), в който се помещава Кралската датска академия за изящни изкуства; дворецът Thott (1683), в който се помещава Френското посолство. Величествена статуя на Кристиан V е поставена в центъра на площада.
Всеки ден в 11.30 часа кралските гвардейци маршируват по търговската улица към кралския дворец за смяна на караула.
Наближава 19 часа и аз се чудех дали ще успея да стигна до каналите и да направя планираната разходка с лодка, когато пред мен се откри Nyhavn (от датски "ново пристанище", или Нюхавн).
Това е най-живописната част от града с подредените си като за парад разноцветни къщички (в няколко от тях е живял и творил Ханс Кристиан Андерсен), може би най-популярният образ на Дания, познат ни от пощенските картички.
Пристанището е построено през 17 век, отново от Кристиан V, и през 17-18 век е важен търговски център. Днес по улиците се редуват множество ресторанти, барове и кафенета, заради които мястото е наречено „най-дългия бар в Скандинавия“.
Разходката с лодка продължи около час и ми струва 40 DKK при редовна цена от 85 DKK.
Включва обиколка из каналите, по време на която могат да се видят отличителни сгради като:
Датската национална опера, една от най-модерните сгради в града
Построена е на пристанището срещу новия кралски площад и разположения на него дворец Amalienborg – основна резиденция на датското кралско семейство.
Библиотеката с новото й крило, наречено „Черния диамант“ заради черния мрамор и стъкло, от които е изградено. В него се помещава Националният фотографски музей и Националният музей за анимация.
Статуята на Малката русалка от тук се вижда само в гръб, но реших на следващия ден да я посетя специално.
Военноморския музей
Борсата (The Old Stock Exchange)
City Hall Tower – със своите 105,6 метра кулата е една от най-високите постройки в датската столица. След като се преодолеят 300-те стъпала, се открива незабравима гледка към града.
Църквата на нашия Спасител (Church of Our Saviour) – една от най-известните църкви в Дания. Отново позволява градът и околностите да се видят от птичи поглед от върха на спираловидната си кула и своеобразния златен глобус, до който се достига след изкачване на 400 стъпала. Последните 150 стъпала са извън кулата и са истинско предизвикателство. Кулата е отворена за посещение от м. март до м. ноември, а при лошо време временно се затваря от съображения за сигурност.
Датския архитектурен център
Промъкваме се под арката Стормбро – един от най-старите мостове. Лодката минава на около 2 см. от стените, а ние трябва да се наведем в тясното пространство под моста.
На следващия ден реших да направя разходка по крайбрежната алея, за да видя отблизо Малката русалка от едноименната приказка на Ханс Кристиян Андерсен, публикувана за пръв път през 1837 г. Статуята е поставена на това място през 1913 г. Знаем, че приказната съдба обрича Малката русалка на нещастна любов. Оказва се, че също толкова незавиден е нейният живот и като статуя. Няколко пъти вандали я оставят без глава (буквално), без дясна ръка, или изрисувана по различен начин, и всеки път властите я реставрират.
Малката русалка е разположена в парка „Чърчил“, получил името си през 1965 г. като жест към помощта на британската армия при освобождаването на Дания от немската окупация през Втората световна война.
Тук се намира още англиканската църква St. Alban,
непосредствено до Фонтана „Гефион“ (the Gefion fountain) – най-големия фонтан в Копенхаген, посветен е на северната богиня Гефион и нейните синове, изобразени като бикове.
Легендата гласи, че Гефион покорила сърцето на шведския крал Гифри, в замяна на което той й обещал, че ще й подари толкова голямо парче земя, колкото тя може да изоре за един ден и една нощ. Гефион се амбицирала и превърнала четирите си сина в огромни силни бикове и заорала с тях дълбоко в шведската земя. За едно денонощие богинята изорала огромно парче земя, която тя хвърлила в морето и така се образувал остров Зеландия, където днес се разполага Копенхаген. А мястото на изораното пространство се запълнело с вода и образувало шведското езеро Венерн.
В същия район е и комплексът Цитаделата (Copenhagen Citadel) – крепост, построена през 1663 г., която през 19 в. е използвана като затвор. Във военно време сградите на комплекса са служели за казарми и офиси, но сега са част от парка и отворени за посещение.
Съвсем скоро времето ми изтече. Трябваше да се върна на Централна гара и да хвана влака за Кристианщад. Едно денонощие е крайно недостатъчно за град като Копенхаген. Реших, че ще се върна, за да мога напълно да му се насладя.