Швеция – единение между високи технологии, хора и природа

Кристианщад

Заредена с положителни емоции от приятната разходка в Копенхаген, се отправям към Централна гара. Вече имам билет за влака, трябва само да изчакам на правилната платформа.

Влаковете от Копенхаген през Малмьо до Кристианщад (с крайна гара Karlskrona) са на всеки час от 05.24 часа сутринта до 23.24 часа вечерта. Цялото разстояние се взема за около 2 часа с почивките, като пътят между отделните дестинации е както следва:

от Централна гара Копенхаген до Летище Копенхаген – 14 минути;
от Летище Копенхаген до Централна гара Малмьо през моста Öresund – 20 минути;
от Централна гара Малмьо до Централна гара Кристианщад – 65 минути.

Централната гара на Кристианщад е точно срещу църквата Света Троица (Holy Trinity Church).

Кристианщад е създаден през 1614 г. по времето, когато територията на Скания е била част от Дания. Легендата разказва, че след успешен лов датският крал Christian IV решил да направи почивка на мястото на днешната църква. В съня си той видял новия град и като се събудил обявил неговото създаване. Църквата е изградена малко по-късно през 1628 г. Днес в града живеят 37,5 хил. жители.

Следвайки картата, която предварително бях разпечатала, тръгнах към квартирата. Градът не е голям, така че ми отне около 15-20 минути, за да стигна до другия му край – приятен жилищен квартал близо до градския супермаркет, от където ми беше много удобно да пазарувам, и до Арена – спортен комплекс, построен през 2010 г., в който се провеждат редица мероприятия.

Имахме уговорена среща с хазяина – Роберто Финоли (Roberto Finoli), италианец, който от около 30-тина години живее в Швеция. Учител по италиански (колко удобно 🙂 ) и по фотография (чудничко, казах си 🙂 ). По-късно разбрах, че той е фотографът в книгата на Kenth Flsson “From Vikings to Vodka”, посветена на един от най-известните продукти на Швеция – водка Абсолют, и историята на компанията и марката.

Оказа се, че Кристианщад е град на промените. Много от днешните сгради са със запазена от преди векове архитектура, но с нова функционалност. В тази група трябва да споменем на първо място Университета на Кристианщад, който се помещава в кампуса на бивше военно поделение, а част от студентите са настанени в общежитие, което използва сградата на бивш затвор. Последният затворник е пребивавал тук до 2013 г., така че усещането е съвсем осезаемо. Това, обаче, не само не смущава живота на сегашните обитатели на сградата, но и много остроумно е влязло в техния студентски фолклор.

Днес общежитието е потънало в зеленина и по нищо не се разпознава неговата зловеща предистория, а само на няколко метра през улицата е сградата на библиотеката и концертната зала.

Буквално на няколко минути от центъра на града и на 400 м. от гарата се намира биосферния резерват Vattenrike (https://vattenriket.kristianstad.se/other-languages/english/ ). Зоната е придобила статут на биосферен резерват през 2005 г. като част от Програмата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера“. Обхваща територия от 100 хил. хектара с богато разнообразие от растителни и животински видове (над 38 вида риба и 260 вида птици).

Река Helge å (от шведски – величествена), която преди и след като пресече Кристианщад оформя няколко много живописни езера.

Ето един надпис, който видяхме на няколко места в и извън резервата. Подобен е на надписите в нашите национални паркове, с тази разлика, че в Швеция се спазват и това личи с просто око.

Thanks to the Right of Public Access everyone is allowed to move freely through the Swedish countryside. But we must all always show due respect for nature, landowners and other visitors. That means taking care not to destroy or disturb. Always throw away any rubbish in litter bins if these are provided; otherwise, take your rubbish home with you.

Дивото къмпингуване е разрешено в Швеция, за който посмее, разбира се, като се имат пред вид ниските температури през по-голямата част от годината. В България това е забранено. Бързо сравнение между състоянието на природните дадености в Швеция и България и въздействието на човека върху природата в двете страни прави кристално ясно кои мерки работят и дават резултат, и къде политиката се прави в полза на обществото.

Малко лирично отклонение

Швеция е лидер в много отношения, при това устойчив:

1 място в Европейската иновационна класация (European Innovation Scoreboard) 2018
2 място по дигитална конкурентоспособност (IMD World Digital Competitiveness Ranking) 2017
3 място в Глобалния иновационен индекс (Global Innovation Index) 2018

Само един пример – в Швеция човек би могъл да оцелее и само с дебитна/кредитна карта, но не може да свърши почти нищо само с кеш. Това е така, защото разплащанията навсякъде са възможни с карта – в градския автобус, когато си купуваш билетче; в най-малките магазинчета и будките за вестници; в заведенията за хранене… Нещо повече, в много случаи разплащанията не само са възможни, но и са ограничени до карта, тоест не се приема кеш. Това е важно да се има пред вид от туриста, в противен случай реална е опасността да остане гладен, или без възможност да се придвижи от точка А до точка Б. Например, шофьорите в градския транспорт не приемат пари в брой, в някои ресторанти също. Ако клиентът е останал доволен, допустимо е да остави бакшиш, който се събира на едно място от всички сервитьори и се разпределя след края на работния ден.

Много сложна ни се стори тази система на мен и моите колеги – представители на около 20 европейски държави. Също, както живеещите в т.нар. „бели държави“ не могат да разберат логиката и смисъла, които стоят зад редица нашенски „добри“ практики за оцеляване.

Препоръка за място за хранене в Кристианщад: ресторант Ld Cucina (https://www.la-cucina.se/ )

Ахус

Имах само половин ден на разположение за Ахус (Ahus), което ми даде възможност единствено да мина по главната (покрай сградата на Pernod Ricard, който през 2008 г. придобива производството на световноизвестната водка Абсолют, (www.absolut.com ) от шведския държавен производител Vin & Sprit) ...

Казват, че мечтата на шведите включва три неща – кола (Волво, много ясно), вила и яхта. Е, Ахус и околностите изглеждат пълни с хора, постигнали мечтите си 🙂

Ахус се намира само на 20-тина км. от Кристианщад и е изключително лесно достъпен. Градът датира от преди Кристианщад. За година на създаването му се сочи 1299. Ахус по това време е в разцвет. Черните монаси от Доминиканския орден изграждат тук манастир, който става известен като първия скандинавски „университет“, а кралят на викингите Knut Svensson (известен още като Canute the Great) построява градската крепост. Като развит търговски център по това време Ахус фигурира на картата на света в двореца на Римския Папа.

С построяването на Кристианщад обаче нещата се променят. Крал Christian IV се разпорежда търговците, и дори някои сгради, да бъдат преместени в новия град, носещ неговото име. Ахус се възражда отново в късните години на 18 век след построяването на железопътната линия.

Днес Ахус е „абсолют-ната“ мечта за 10-те си хиляди постоянни жители, известен както с водката, така и със змиорките и вкусните деликатеси, които дори в Шведския кралски съд приготвят от тях, и още с отглеждания по тукашните земи тютюн и пурите с марка „Cigar King“ или „Ahus havanas“. Поради тази причина Ахус се асоциира като

град на трите шведски гряха: пушенето, пиенето и преяждането със змиорка

Шведите обичат добрата храна, умеят да си я приготвят, и не са безразлични към нея. При всяка възможност да опитаме от местните деликатеси ни питаха дали имаме претенции към храната. Ами не, никой нямаше претенции. Което много озадачаваше домакините. Обясниха, че ако попитат двама произволно избрани шведи за особености в диетата, и двамата ще имат специални изисквания.

Заслужава внимание фактът, че тук е единственото място в света, където се произвежда водка Абсолют. Производството не се изнася на други места, защото се смята, че достойнствата на крайния продукт се дължат изцяло на качествата на отглежданите тук суровини и на местните традиции – всяка капка вода и всяко зърно пшеница идват от територия с радиус не повече от 100 км. Все пак, 60% от водка Абсолют всъщност е чиста вода! Местно е производството и на специфичната стъклена бутилка. Специфична, защото дизайнът наподобява медицинска стъкленица от стари времена (от където, казват, идва идеята за бутилката), и още защото се прави от специална суровина, на която се дължи изключително високата прозрачност на стъклото.

Историята започва с Lars Olsson Smith, наречен “The Vodka King”, който през 1879 г. създава компанията, а световният й успех се дължи на маркетинговия пробив в САЩ през 1979 г., или точно 100 години след началото. Интересен факт е, че часовниковата кула на фабриката е наречена от местните „The Church of the Spirits“. Да се знае още, че 99% от водката се изнася зад граница, което прави компанията най-големият износител на страната в хранителния бранш

Препоръка за място за хранене в Ахус: хотел/ресторант Therese&Anders Nilsson – изключително приятно място, поредица от малки и по-големи зали и тераси, всички до една уютно подредени, с богато меню от традиционни ястия (http://www.ahusgastis.com/ )

Малмьо (Malmö)

Малмьо (320 000 души) е третият по големина град в Швеция след столицата Стокхолм и Гьотеборг. Център е на област Скания. Наричат го Градът на парковете заради обширните зелени територии и мрежата от канали и малки езера. Малмьо е известен с парковете си. В града има четири големи зелени оазиса (Folkets Park, Slottsparken, Pildammsparken и Kungsparken) и 15-тина по-малки парка, всеки от които със собствена специфична атмосфера.

Ето няколко исторически факти за града, които определят днешния му облик:

1275 г. – смята се за рождена година на града, или поне годината, в която Малмьо е споменат за първи път в търговско писмо

1300 г. – започва строежът на църквата St. Petri

1658 г. – шведският крал Karl X пресича леда и побеждава датчаните в битка. Областта Skane става част от Швеция

1872 г. – най-старият парк на Малмьо Kungsparken е открит и представен пред жителите на града

2000 г. – мостът Öresund е открит и, както казват шведите, „датчаните отново нахлуват“ J

Строителството на моста започва през 1995 г. и завършва през 1999 г. (да, четири години!), като официалното му откриване е през 2000 г. През първите 8 км. мостът свързва шведския бряг с изкуствения остров Pepparholmen, откъдето продължава с най-дългия 4-километров подводен тунел до датския остров Ама и там излиза директно на летище Копенхаген.

С дължината си от 7845 метра и теглото си от 82 килотона той е най-дългият и най-големият комбиниран автомобилно-железопътен мост в Европа. Той е и единствената сухопътна връзка между Скандинавия и Западна Европа, ако не броим далечния 5063-километров алтернативен „вариант“ през Санкт Петербург. По двете платна, всяко с по две ленти плюс аварийна средно 17 000 автомобила преминават моста всеки ден. Отдолу минават два отделни ж.п. коловоза, както и редица кабели, подсигуряващи бърз Интернет-достъп на Скандинавия. Свободното пространство под моста с височина 57 м. и ширина 490 м. позволява безпроблемно преминаване на натоварения корабен трафик. Южно от моста е разположен и Lillgrund – най-големият масив от вятърни електроцентрали в Швеция (48 вятърни турбини, всяка от които с височина 115 метра и диаметър 93 метра).

2005 г. – небостъргачът Turning Torso, най-високата и най-извитата J сграда на Скандинавия, е завършен. Turning Torso е и най-високата в Европа и втората по височина в света жилищна сграда. Като такава, тя е отворена за посещение само през три седмици на година през летния сезон.

Проектът е на испанския архитект, структурен инженер, скулптор и художник Santiago Calatrava. Зад идеята за формата на сградата стои скулптурата Twisting Torso, отново дело на Calatrava.

Сградата е с височина 190 м., състои се от 9 куба и 54 етажа, с 90° усукване от основата към върха. Всеки етаж е завъртян с 1,6°. Първата копка е направена на 14 февруари 2001 г. и отново само след четири години на 1 ноември 2005 г. сградата е била готова да посрещне първите си обитатели. В първия сегмент на сградата се помещават офиси, а на последните два етажа са разположени луксозни зали за срещи. Цялото останало пространство оформя 147 луксозни апартамента, от един до пет на етаж.

Turning Torso е изградена от бял мрамор и изцяло отговаря на високите стандарти за устойчиво строителство. 100% от енергийните нужди на сградата се покриват от възобновяеми енергийни източници, а генерираните отпадъци се рециклират и обратно се използват като източник на енергия.

Небостъргачът е разположен в един от най-скъпите квартали на града „The Western Harbour“ в съседство със съвременни сгради с модерна архитектура.

Какво е известно още за Малмьо:

30% от населението на града се придвижва изцяло с велосипеди, като за целта има изградена подходяща инфраструктура – неслучайно Малмьо печели награда „най-добър град за колоездене“;
Малмьо е по-близо до Италия (1350 км. до Тренто, Италия), отколкото до най-северните територии на Швеция (1990 км. до Кумавуопио, Швеция) – да, Швеция е толкова дълга!
Малмьо е един от трите най-зелени града в света според класацията на сп. Green Uptown и има куп награди: столица на часа на Земята, награда на WWF за грижа за околната среда, награда на ЕС за устойчиво развитие, най-екологичен град на Швеция, град на електрическите автомобили;
Малмьо е и с най-голям брой ресторанти на глава от населението в Швеция, а тъй като е заобиколен от китни гори, тучни ливади и плодотворни земи, тук е и най-добрата храна в цялото кралство.

В Малмьо пристигнах в ранния следобед. Отново имах два няколкочасови отрязъка от време, през които се надявах да усетя духа на града – много амбициозно и, разбира се, невъзможно за толкова кратко време. Все пак, успях за малко да надникна в приказната смесица от високи технологии в полза на хората и в хармония с природата.

След построяването на Öresundsbron, 400 влака дневно преминават през Малмьо, т.е. по един влак на всеки три минути и половина, през цялото денонощие, с пътникопоток от 17 млн. души годишно и чак се чудиш как е възможно да се чувстваш толкова уютно на подобно място… Централната гара на Малмьо е едно много приятно място, повече наподобяващо градски хали, а не гара. Пълно е с магазинчета, кафенета, приятни ресторанти, книжарници, магазини за сувенири, обменно бюро. За това донякъде допринася тунелът, построен през 2011 г., благодарение на който цялата инфраструктура с коловозите, шумните влакове и забързаните пътници е изнесена под земята.

В близост до Централна гара е площад „Ана Линд“ с прочутата си скулптура на завързан пистолет и цветен монумент, наречен Spectral Self Container.

За еднодневния ми престой в Малмьо избрах TeaterHotellet – малък тризвезден хотел в центъра на града, който в момента предлагаше най-доброто съотношение между местоположение, качество и цена. Извън това описание не бих добавила никакви суперлативи, макар че при нужда сигурно отново бих го избрала. Както отбелязах и при описанието на хостела в Копенхаген (който, в интерес на истината, се отличаваше със собствена приятна атмосфера) при нощувките пътуващият човек затваря очи и се зарежда с търпение в очакване на светлата част от денонощието и новите впечатления от срещите с непознати места и хора.

Всъщност, голяма част от хотелите са разположени в центъра на града, което ги превръща в много удобна отправна точка за разходка във всяка посока – пеша, с автобус или влак.

От сайта www.skanetrafiken.se може да се купи билет за 24 или 72 часа, който покрива неограничено използване на автобус и влак за съответния период в Malmö, Lund и Helsingborg

Какво още разбрах за шведите…

Отнасят се с уважение към личното пространство на всеки. Ценят природата и са силно социално ориентирани. Доброволният труд в полза на всякакви каузи е нещо естествено.

Външният им вид е непринуден и скромен, липсват показността и кичът. Казаха ни, че шведът облича костюм само в два случая през живота си - когато се жени, и когато е на погребение. През останалото време облеклото е спортно елегантно.

Шведите са със силно изразено чувство за ред – свещено правило е да идват на среща точно навреме, а също и да ценят времето на другите. Всички събития, на които присъствахме, започнаха точно според обявения в програмата час, нито минута по-рано или по-късно. Немислимо е изпреварването, когато всички чакат на опашка.

За шведите е важно да се придържат към стереотипите и правилата на социалната общност. Разказаха ни случка, в която швед си купува скъп азиатски автомобил. Негодуванието на съседите му било предизвикано от две неща: първо, че автомобилът не е Волво (национално производство), и второ, заради покупката на скъп луксозен автомобил като демонстрацията на финансово благосъстояние. Негативното отношение скоро накарало отклонилият се от нормите да продаде луксозния автомобил и да купи Волво на негово място J.

И още нещо, което е чисто шведско - времето за кафе. Имат си специална дума за това – fika, което означава споделено време за пиене на кафе и похапване на традиционни шведски сладкиши и сандвичи (предимно канелени рулца, наричани fikabrod, или фикахляб, или друг десерт, по възможност домашно приготвен). Fika е различно от пиенето на кафе пред компютъра. То е социален феномен, споделено време с колеги, приятели или роднини. Fika може да се практикува по всяко време на деня, което е и повод да науча, че Швеция е една от страните с най-висока консумация на кафе.

Мостът – достоен завършек на едно завладяващо пътуване

Трябва да отбележа, че изпитах истинско възхищение от двете невероятни творения на модерното инженерно изкуство – мостът Öresund и кулата Turning Torso. Стоях в подножието и на едното, и на другото, и се радвах, че съм на това място и че съм имала шанса да се докосна до тях на живо.

За повече информация: https://visitskane.com/

И най-известните „посланици“ на Швеция по света:

Коментари

коментари