Канарски острови. Лансароте: част 1

Малка справка с картата на света показва, че Канарските острови представляват архипелаг, състоящ се от седем основни и множество по-малки острова, разположени в Атлантическия океан, на около 125 км. западно от Африка и на 1000 км. от Иберийския полуостров, където е и тяхната родина – Испания.

Самият Лансароте е най-източният от островите и най-рано възникнал, четвърти по големина (846 м2) на архипелага и трети по население (142 хил. души за 2011 г.) след Тенерифе и Гран Канария. Намира се на 11 км. североизточно от Фуертевентура (Fuerteventura) (камениста и пясъчна пустиня, привлекателен за любителите на ветровитите спортове, ясно защо) и само на километър югоизточно от Грачиоза (La Graciosa) – негов по-малък събрат с едно населено място, но много примамливи пясъчни плажове.

Лансароте е кръстен от картографите на италианския мореплавател Lancelotto Malocello, който го открива за съвременния свят през 1312 г. Оригиналното му име, дадено от местното население, в буквален превод означава „този, който е целия в охра“ (“one that is all ochre”) заради доминиращия цвят на острова, естествено придобит в резултат от съдържащото се в почвата желязо.

Първата индустрия на острова е производството на сол, използвана за съхранение на уловената риба. В миналото солта се е изнасяла до различни точки в целия свят. В наши дни най-голямо значение за икономиката на острова има туризмът. Секторът привлича работна ръка от различни държави, като постепенно замества препитанието на до скоро заетото предимно със земеделие местно население.

Земеделието е традиционна дейност. Отглеждат се картофи, царевица, грозде, тютюн и цяло разнообразие други зеленчуци, за които вулканичната почва се оказва много благоприятна. Местното производство обаче не е достатъчно да задоволи нарастващите нужди на близо 3-те милиона туристи, които посещават острова всяка година, затова и основните количества от всички продукти се внасят.

Честа гледка около обработваеми площи са купчините черен вулканичен пясък, с който се покрива земята, така че да поддържа постоянна температура и да запазва влагата за по-дълго време.

Разменна валута на острова е еврото, а стандартът на живот не може да се нарече нисък. Благодарение на усилията главно на Сезар Манрике (виж следващата част) островът успешно бяга от масовия туризъм.

Видяхме магазини на познатите вериги Lidl, Decathlon и IKEA, като според местните, тук се намира най-малкия магазин IKEA в света (търси се сензация във всяко нещо). Вероятно и мебелите в него са малки, иначе как ще се съберат в такъв малък магазин…?!?

Столица на острова е Аресифе (Arrecife), разположена в централната част на източното крайбрежие, където е построено и летището. Директни полети има само до съседните острови и ако някой планира да посети Тенерифе например, ще трябва последователно да мине през всички междинни острови.

Инфраструктурата на острова е изключително добра. Не може да не ми мине през ума, че ние можем само да мечтаем за такава. И тук включвам както междуградските пътища, така и малките улички в градовете и селата, през които минахме. Въпреки това, ограниченията на скоростта са много стриктни и се спазват. Една от причините е фактът, че Лансароте е привлекателна дестинация за любителите на колоезденето. Колоездачите са постоянно присъствие не само в населените места и междуградските пътища, но и около вулканите. Посланието на местната управа е нещо в смисъл: „Туризмът е важен за нас, туристите идват тук да карат колело, значи вие ще се съобразявате и ще карате по-бавно, така че да е удобно и безопасно за колоездачите“.

Интересно за нас беше, че въпреки постоянния вятър и слънцегреене през цялата година, не се разчита особено на възобновяеми източници на енергия. Например, изградените на острова ветрогенератори осигуряват едва 6% от потреблението на електрическа енергия. Слънчевите панели също са рядко срещан елемент на пейзажа. По-честа гледка са старите ветрогенератори, които в наши дни служат по-скоро като туристическа атракция.

И няколко думи за хотела. Настанихме се в Hotel Grand Teguise Playa, четири звезди, намира се на около 20-тина км. на север от столицата в курортното градче Коста Тегизе (Costa Teguise). Един от най-хубавите хотели на острова, зает с туристи предимно от Англия и Германия, макар че видяхме семейства още от Франция, Естония и Русия. Както се оказа по време на престоя ни, гостите са разделени в няколко категории all inclusive и тези с по-високо ниво получават настаняване на по-горен етаж.

Хотелът е 6-етажен, с огромно фоайе, приличащо на ботаническа градина.

Следвайки архитектурните традиции, хотелът е построен в п-образна форма, така че да спира вятъра, с два големи басейна във вътрешното пространство и открит към Атлантическия океан. Който предпочита, може да ползва плажа пред хотела, разположен в малка лагуна, заградена за допълнително удобство с вулканични камъни. Чисто е, пясъкът е ситен, от черен до жълт на цвят. По крайбрежието на целия курорт има алея, активно използвана за разходки, бягане или колоездене.

В четвъртък в необичайно за нас време от 18.00-22.00 часа вечерта в центъра има пазар, на който местните представят произведени от тях продукти и изработени на ръка традиционни сувенири. Трябва да признаем, че и тук, в това захвърлено в океана място, китайците са доминиращи в търговията. Имахме немалко съмнения дали предлаганите продукти (включително обработените вулканичен камък и оливин, както и накитите от тях) са действително местно производство или са заместени от реплики, произведени в Китай.

За пътуването си използвахме компанията Jet2holidays. Освен самолетните билети, туристическите пакети, които предлагат, включиха хотелското настаняване, автобусен трансфер между летището и хотела, както и поредица от екскурзии и турове на острова. Бяха наистина добри и с чиста съвест мога да ги препоръчам.

Всички красоти, представени в пътеписите за острова, включително хотела, могат да се видят като фон на една романтична история, наречена "Лято на Ланзароте".

Коментари

коментари

Островът и хотелът

Коментари