Сезар Манрике
Още при пристигането ни в Лансароте чухме да казват, че не е възможно да се разбере островът без личността на Сезар Манрике. Стори ни се прекалено. Но след като прочетохме, чухме и видяхме резултатите от неговите проекти, сме напълно съгласни. Беше близко до ума да си зададем въпроса ще се появи ли българският Сезар Манрике, който да посвети живота си на обществената кауза и да омагьоса така хората, че те да го последват.
Сезар Манрике (Cesar Manrique) e артист, дизайнер, инженер, човек с много лица и много проекти, направил много за острова – за неговото самоопределяне, идентичност и образ в очите на света (в това число и на туристите).
Сезар Манрике е роден в столицата на острова Аресифе през 1919 г. Участва в Гражданската война в Испания на страната на Франко, но скоро е отвратен от преживения ужас и изгаря униформата си. Учи архитектура и изкуство в Мадрид, в продължение на две години живее и представя свои творби в Ню Йорк, след което се връща в Лансароте и до смъртта си през 1992 г. се посвещава на острова – превръщането му в туристическа атракция, но не за сметка на традициите. Във времето, когато Манрике се връща на острова, последният е бил едно забравено от бога място, матриархат, където на жените било разрешено да имат повече от един мъж. Нещата обаче се променят J
Най-известни между проектите на Манрике са следните:
Фондация Манрике (Cesar Manrique Foundation) – частна неправителствена организация, която се помещава в къщата на художника и осъществява дейности в обществена полза, включително популяризиране на местното изкуство. Манрике е проектирал дома си върху пустинно поле, покрито с лава, и петте въздушни балона, които лавата е образувала, с обща площ от над 3000 м2, към които той е добавил 1200 м2 градина и 2000 м2 паркинг, превърнат след смъртта му в кафене и магазин за туристите.
Докато е бил жив Манрике, а и след това, Фондацията строго следи за спазването на традиционната архитектура на острова – ниски сгради, боядисани в бяло, с характерните сини или зелени прозорци и врати. При строеж на нови сгради, бялата боя е подарък от правителството. Единствената висока сграда на острова е 17-етажен хотел в столицата Аресифе.
През 1993 г. на острова е даден статут на Биосферен резерват от ЮНЕСКО. Няколко години по-късно избухва скандал за корупция във връзка с неправомерно издадени разрешителни за строеж, в следствие на което е имало опасност от сваляне на статута. Все пак, местните власти гарантират, че няма да допуснат нарушаване на приетите норми.
По идея на Манрике около пътищата на острова не се поставят билбордове. Според него, рекламата в печатните и електронните медии е достатъчна, и не е необходимо пейзажът да се загрозява с билбордове. Важно е туристите да виждат красотата на острова, а не рекламни билбордове.
Разбрахме също, че т.нар. традиция при раждането на дете да се засажда палма, също е създадена от Манрике.
Негово дело са и поредицата символи на различни туристически обекти (Дяволът в Националния парк Тиманфая, ракът-албинос от вулканичния тунел Jameod del Agua и други); статуи, голяма част от които могат да бъдат видяни в центъра на множеството кръгови кръстовища на острова.
Негови са също проектите на летището в Аресифе, ресторанта в Националния парк, градината на кактусите, платформата Mirador del Rio за наблюдение на съседния остров La Graciosa, както и съвременния облик на най-дългия в света подземен вулканичен тунел в североизточната част на острова (6 км.), който свърза кратера на вулкана с океанските води. В пригодените за посещение части от тунела (пещерите Cueva de los Verdes и Jameos del Agua), са разположени солено езеро, населявано от раци-албиноси (единственото им местообитание в света); два дансинга; концертна зала, която използва прекрасната акустика на вулканичния интериор; лагуна; кафетерии.
