Вулканите
Лансароте, както и повечето от островите на архипелага, има вулканичен произход. Образували са се преди около 15 млн. години при разделянето на африканската и американската континентални плочи. Наричат го още „островът на стоте вулкана“, макар последните да са повече от триста. Най-голямото изригване на вулкани датира от преди няколко стотин години и е добре описано от очевидци. Вулканът Тиманфая (който дава името на Националния парк, на чиято територия е разположен) изригва на 1 септември 1730 г. между 9 и 10 часа вечерта. Изригването е продължило 19 дни, а интензивната вулканична дейност трае 6 (шест) години (!) от 1730 до 1736 г., като дава началото на нови 32 вулкана, разположени по протежение на цели 18 км. (територията на сегашния Национален парк Тиманфайя, която се простира общо на 50 км2.), познати като „пътят на вулканите“. Лавата покрива една четвърт от повърхността на острова, включително по-голямата част от плодородната земя и 11 села. Голяма част от населението на острова емигрира в посока Куба и двете Америки. Последната вулканична дейност е от 1824 г., макар и с по-малък интензитет и разрушителна сила.
Въпреки изминалите две столетия, вулканът Тиманфая остава в латентно състояние и продължава да напомня за себе си – измерената температура само на няколко сантиметра под повърхността на земята е от порядъка на 100° С, а на 30 метра дълбочина достига до 600° С. Местните забавляват туристите с няколко експеримента.
Оказва се невъзможно да задържим в дланите си горещата вулканична пръст, изкопана само на няколко сантиметра дълбочина
Сухите храсти само след минута се превръщат в горяща клада
Студената вода, налята в плитка дупка в земята, бързо се превръща в гейзер
Още една атракция в Националния парк е създаденият по проект на Сезар Манрике ресторант, в който шишчетата с месо и печените картофи се приготвят на скара чрез геотермалната топлина на вулканичните камъни.
Дело на Манрике е и символът на Националния парк – стилизиран образ на дявол (El Diablo). През Средновековието Църквата приписва вулканичната дейност на дявола в отговор на греховете на паството.
Достъпът до Националния парк е ограничен. Туристите имат възможност да разгледат вулканите само от автобусите, с които се преминава около 30 километровото трасе. За съжаление, снимки са позволени само от автобуса и не се допускат самостоятелни експедиции. Не само защото е лесно някой да се изгуби в каменната пустиня между вулканите, но и с цел паркът да се съхрани в този си вид.
Друга опция за разглеждане на парка е 20 минутната обиколка с камила. В очакване на туристи, каквито не липсват, виждаме няколко групи от по десетина камили и техните стопани. В наши дни на острова се отглеждат около 300 камили, преди всичко за да обслужват туристите. По-рано са използвани в земеделието. Идват на острова заедно с човека от северните части на Африка.
Пейзажът е като от друга планета, редуват се полета от по-твърда лава, която сега е приела формата на странни каменни образувания, с по-мека, която като поток е заливала всичко по пътя си. Според светлината, цветовете се сменят в различни нюанси на черното, червеното, кафявото и жълтото.
Вулканите тук не изригват внезапно и в този смисъл не се считат за опасни. Вулканичната дейност се предшества от трептения на земната повърхност, което дава възможност за бърза евакуация при нужда. Поради почти липсващите валежи и от тук малката ерозия, пейзажът е запазен почти в същия вид както след изригването на вулканите. Затова и изследванията на природата и активността на вулканите, които се правят тук, имат значение за цялата световна научна общност.